
“Построеното в Родопите не е оставяло, не оставя и до днес никого равнодушен. Защото всичко най-хубаво, което може да се каже за народната къща от Възраждането, е събрано с рядка щедрост тъкмо в тази планина…Прекачването на който и да е било праг изумява с отличната пригодност на родопското жилище да гарантира битието на своите стопани, дарявайки ги свръх това с усещане за достойнство и самостоятелност”, разказва писателят Константин Дуфев, сякаш описвайки магичния уют в къщата на Дана и Васил. Навремето Дана и Васил живеели в апартамент в Смолян. Мечтата им била да си построят дом и да изкарат някога там старините си. Aрх. Ангел Примов изцяло отговорил на очакванията им. Покатерена на хълм, в полите на Родопите и с приказна снежна панорама към близките села и Пловдив, сградата е изцяло вдъхновена от идеята за старинната родопска архитектура.
Каменната орнаментика на къщата и терасите в двора е създадена с известните Сватовчански тикли.
Кафяво, беж, брик, зелено – обзаведохме стаите с тези цветове, защото те са най-близко до природата и до земята, разказва стопанката.
Идея: В просторния хол меките мебели са решени в кафяво, за да хармонира цветът им с този на мебелировката и пухкавия килим. Цветен акцент е вишневочервеното кресло, идейно свързано с възглавнички в същия цвят на диваните.
В интериора Дана и Васил също са следвали старата българска традиция – вратите, мебелите и библиотеките са от дъб масив, а чудните им форми и резбите са излезли от ръцете на тревненския майстор Мирослав Вълчев. Паркетът и парапетите с красиви симетрични орнаменти са също от масивен дъб, защото “искахме всичко да е от дърво и камък, това са естествените материали”, казва Дана.
На първия етаж е пространственият център на дома – просторният хол с камината. Меките мебели са решени в кафяво, за да хармонира цветът им с този на мебелировката и пухкавия килим. Цветен акцент е вишневочервеното кресло, идейно свързано с възглавнички в същия цвят, с които стопаните са декорирали диваните. “Много държахме да има огън в къщата”, разказва Васил, чието любимо място в дома е люлеещото се кресло пред елегантната камина. Библиотеката над телевизора е декорирана с няколко пластики – ценни подаръци на семейството от близки приятели. Семейството притежава и малка колекция от икони, част от които са подредени и в помещението с трапезарията и кухнята. Тук е и един от най-обичните на Дана гоблени – “Тайната вечеря”, който тя сама е избродирала в топлината на дългите зимни вечери.
Идея: Уютът в кухнята и трапезарията идва от топлото излъчване на мебелировката, напаснато с цветовете на фаянса в кухненския бокс. Дори различните настилки на кухня и трапезария не разграничават, а подсилват усещането за единство на това пространство.
“Тайната вечеря” – един обичан от Дана гоблен, който тяизбродирала в топлината на дългите зимни вечери.
Мечтата ми беше да имам градина, разказва Дана и показва реколтата от тикви, които отгледала през първото лято в новия си дом. При терасирането две от площадките били засети с трева а третата се превърнала в нейната зеленчукова градина.
Още по време на строежа, майката на Дана вече отглеждала разсад за чимшир – градината на стопаните е обрамчена с 200 корена от вечнозеления храст, на които догодина домакинята смята да придаде различни форми. Пъстроцветни хризантеми, асми, овошки, двата кипариса и бориката, търкулнатият воденичен камък край тях – всичко в градината е минало през ръцете на Дана и Васил, които държали домът им да изразява топлината, уюта и естествената простота на стария български дом. Тази концепция е намерила въплъщение във всеки един детайл – портите, прозорците, каменните облицовки, керемидите.
За дървените елементи по фасадата, парапетите, дворната врата и прозорците семейството наело майстор Георги Кардашев, потомък на прочут дърводелски род. Той така изпипал нещата, все едно са си били на мястото най-малко от сто години насам. Прозорците пък били обрамчени с дърво по стара българска технология – греди 20х 20 били нацепени на четири и вградени около прозоречните рамки с дяланата част навън. Керемидите са италиански и носят ефекта на изкуственото състаряване.
Антрето, удобно уплътнено от дъбови гардероби с месингови дръжки, приковава погледа с картина на Чарли Чаплин, дело на гръцкия художник Ангелос Пападопулос.
Паркетът и парапетите също са от масивен дъб.
Красиви симетрични орнаменти създават ефирност в тежкия масив.
На горния етаж са спалните – тази на домакините гледа към планината с огромните си прозорци на две стени. Спалнята и скриновете, разбира се, са от дъб, а кувертюрата на двойното легло и завесите са изпълнени в тежък, землистозелен плюш.
Най-цветна е спалнята на дъщерята Стефана – мебелите в цвят венге хармонират с виолетово-лавандуловите нюанси на атлазените завеси и тоалетката. Този цвят е избран дори за контактите и една от стените.
И както виждате, тези две спални са различни решения в две идентични пространства:
Цветният акцент в спалнята на сина е индийската покривка на леглото. Всички стаи са декорирани с картини на наши живописци – Васил Палагачев, Валери Ценов, Анна Кацарова.
Спалнята за гости е издържана пак в топли землисти тонове, а покривките на леглата са изплетени от Дана на една кука като в тях са вградени класически родопски орнаменти
Картина с изобразена старинна родопска къща има дори и в помещението, обзаведено като кабинет. Пред къщата отпред са засадени два кипариса. Тази картина е вдъхновила Васил за засаждането на вечнозелените дървета пред дома му.
Пространствата в къщата са автономни – всяка спалня е снабдена с малко антре с гардероб и собствен санитарен възел. Така всеки се чувства самостоятелно, но цялото семейство се събира в хола пред камината – където Дана устройва угощение с печена тиква от нейната градина, подсладена с мед и орехи.