Глицинията е увивна лиана, която през пролетта натежава от кичести гроздовидни цветове. Тя е много агресивна в растежа си. Вирее под жарките слънчеви лъчи на всякакави почви . Катери се по стени, впива се в дървета, покрива сгради от основа до покрив, при всяка възможност се разгръща около балконите и е в състояние да обгърне беседки и летни кухни. Ако я засадите в средата на ливадата, където няма върху какво да се катери, тя започва да се самонадгражда, формирайки купчина от преплетени стъбла, но скривайки от погледите ни мощта на цветове си.
И всичко това започва от едно невинно стръкче, което купувате от цветарските магазини в саксия за балкона или за плочника пред вратата. Макар родината й да се простира в Източна Азия и Източен САЩ, днес глицинията е разпространена по цял свят като декоративно растение в ландшафтната архитектура.
Сред нейните предимства попадат високата устойчивост, голямата мощ и дълголетието. Основно два вида глициния се отглеждат в градините – китайската (Wisteria sinensis) и японската (Wisteria floribunda) глициния.
Китайската глициния е по – популярна, тъй като цъфти с по – пищни съцветия. Цветовете се появяват преди листата и са групирани в гроздовидни съцветия, които достигат до 30 см.
Цветовете в гроздовете се отварят едновременно, обгръщайки стройната снага на лианата в ослепителни цветни воали и облаци от нежно ухание. Освен виолетово – сини, цветовете могат да са и бели и изключително ароматни (сорт ‘Alba’). Други любими сортове китайска глициния са ‘Black Dragon’(с двойни тъмно пурпурни цветове) и ‘Plena’ (с двойни лилави цветове, оформени като розетка). Китайската глициния обикновено започва да цъфти след третата си година. През първата половина на месец май китайската глициния има най – пищен вид, претрупана с тежки гроздове от цветове.
Японската глициния цъфти малко по – късно от китайската и е най – ефектна в края на май. Цветовете се появяват едновременно с листата и са събрани в гроздове, където започват да се отварят постепенно от основата на грозда към върха. Друга отличителна черта на японската глициния жълтата багра на листата през есенния сезон. Има различни разновидности, ,като сортовете се различават предимно според баграта на цветовете. Известни са сортовете ‘Alba’ (с бели цветове), ‘Carnea’ (с наситено розови цветове), ‘Macrobotrys’ (цъфти в червено – виолетово), ‘Rubra’ (цъфти в розово – червена багра) и други.
За обилния цъфтеж на лианата голямо значение има изборът на място. Глицинията се нуждае от най – малко 6 часа на ден да е на директно слънце. Затова за да я засадите, изберете най – слънчевата посока в градината, балкона или на кооперацията.
Друг фактор, който се отразява върху цъфтежа е качеството на почвата. Макар глицинията да не е претенциозна и да може да вирее в бедна и камениста почва, за обилния цъфтеж са необходими хранителни вещества, които трябва да добавите към почвата, ако тя е бедна. Най – добри резултати при отглеждането на тази красива лиана ще постигнете ако киселинността на почвата е неутрална или леко кисела (оптимално рН 6.0 – 7.0). Обогатете почвата където ще засадите глицинията, като обхванете площ с диаметър около 1 метър. Обработете почвата и в дълбочина до 50 – 60 см. Разбъркайте градинската почва с малко торф и добавете добре прегорял оборски тор (една четвърт от обема на почвения субстрат) и речен пясък за подобряване на дренажа и аериране на почвата.
Тъй като глицинията е лиана, за добрия й растеж е необходима конструкция, която да използва като опора при растежа си нагоре.
Липсата на опора води до обезформяне на лианата, която не може да се източи нагоре и се разстила настрани. За опора на лиановидното стъбло можете да използвате разнообразни конструкции. Ако засадите глицинията до сграда, стената ще изпълнява функцията на опора, а парапетът на терасата може да служи като хоризонтална конструкция, която да насочва клоните на растението на страни. Трябва да имате в предвид, че глицинията е мощно растение, чието стъбло с годините може да достигне до над 50 см в диаметър и силните клони могат да разрушат фасадата на сградата, ако тя не е достатъчно здрава.
Подобно на други лиани (например като лозата), глицинията се отглежда най – лесно, като се увива около телени конструкции или перголи. За изготвянето на конструкциите използвайте здрави и устойчиви материали – галванизирана тел, тръби или дървени греди. Медните или алуминиевите тръби и тел са за предпочитане, тъй като не корозират. За изготвянето на перголите използвайте дървени греди.
Разбира се, освен като разклонена форма, лианата може да се отгледа и като единично стъбло, подобно на дърво.
За целта е необходимо да прикрепите лианата към вертикална опора, така че глицинията да не се разклонява настрани. Когато растението достигне височина до 1.5 м, отрежете върха му. Страничните разклонения от долната част се отстраняват, а се оставят нагоре, за да развият ‘короната’ на глицинията. Страничните клонки се подрязват всяка зима до около 30 см, докато ‘короната’ добие желания размер. По нататъшната резитба се състои само в подрязване на летните клонки, а през зимата в изрязване на вторичните клонки почти до основата им.
За опора на глицинията могат да служат живи и мъртви дървета, но трябва да се внимава в избора на опорно дърво. Ако изсъхналото дърво не е достатъчно здраво, то няма да издържи на тежестта на мощната глициния. При живите дървета проблемът е друг – ако стъблото на опорното дърво е с диаметър по – малък от 25 см, глицинията ще го задуши и убие с увивното си стъбло. Такава опасност грози дори и по – големи дървета, затова използването на живи дървета като опора на глицинията трябва да се прави много внимателно. Използването на изсъхнали дървета за конструкция е добра идея, тъй като по този начин вдъхвате отново живот на вече загиналото дърво и то се съживява от кичестите цветове и пищната зеленина на глицинията.
След като вече сте избрали място за глицинията и почвеният субстрат е готов, а опорната конструкция е налице, вече можете да пристъпите към засаждането на красивата лиана.
Изкопайте дупка и поставете в нея кореновата ‘топка’, така че растението да не е по – надълбоко, отколкото когато е било в разсадника. Ако глицинията е присадена, тогава мястото на присадката трябва да дойде малко под почвената повърхност.
Запълнете дупката с приготвения почвен субстрат и уплътнете около корените.
След като засадите глицинията, полейте добре почвата около растението. Младото растение ще изисква по 3 куб. см вода седмично, затова ако не вали дъжд не забравяйте да го поливате.
Подхранвайте растението ежегодно през първите три – четири години и после спрете, за да започне да цъфти. Ако продължите да подхранвате глицинията вместо лианата да се обсипе с цветове, тя ще е покрита с гъста зеленина, тъй като торенето стимулира вегетативния растеж.
Спрете и поливането – то е необходимо само в горещите дни, когато листата на глицинията започнат да пожълтяват от сушата.
За да прикрепите младото растение към конструкцията, прикрепете изправеното стъбло към опората и отстранете страничните клонки. С нарастването на основното стъбло, то ще дава разклонения с повече клонки и цветни пъпки.
Оставете около 45 см между страничните разклонения и продължете да насочвате растежа на главното стъбло вертикално нагоре, а на страничните разклонения – хоризонтално. След като стъблото достигне желаната височина, отрежете върха му.
Главните странични разклонения не се подрязват, за да продължат да растат настрани. През лятото се подрязват клонките на главните разклонения точно над шестото – седмото листо.
В края на зимата скъсете неподрязваните главни странични разклонения до 2/3 или ½ от тяхната дължина и отрежете страничните клонки до 5 см от основата им. Чрез редовната резитба ще поддържате формата на глицинията и ще стимулирате цъфтежа.