Никола Николов е майстор на чевермето и всички, които са опитвали творенията са възхитени от таланта му да превръща месото в безкраен космос от вкусове.
Замисълът, конструкцията и изпълнението на това съоръжение е на Йордан Гечев който по образавание е ядрен физик. По професия – производител на камини, а по хоби – бриджор.
Става дума за колело, което се задвижва от вода в затворен цикъл. По оста на колелото е монтиран шиш, на който се пече агнето или ярето. След 3-4 часа се получава нещо интересно, любопитно и вкусно Истинското гергьовско агне.. .
Йордан Гечев
Водата е в затворен цикъл, което позволява свободно да се избере мястото, на което ще се монтира това чеверме. В случая използвам резервоар с около един тон вода, защото освен колелото тя се използва и за още много водни ефекти. Иначе за въртенето на самото колело е нужен резервоар не по голям от 70 литра.
За да се изпече едно агне, въртенето на колелото трябва да е между 4 и 6 оборота в минута. А оборотите и съответно мощността зависят от дебита на водата.На това колело, за да се върти с 5-6 оборота в минута са му нужни 100 милилитра вода в секунда.
Водният кръг се състои от резервоар. Водна помпа с мощност не повече от 100 вата, чешмяно кранче, с което се регулира дебита на водата и корито, по което водата се връща в резервоара. Колелото, заради което е целият този воден кръг е с диаметър 1300 мм.
В средата е направена кръстачка, която оформя квадрат с дължина на страните 800 мм. Вътрешната широчина на колелото е 130 мм. И тази широчина по посоката на кръга е разделена на 8 еднакви секции, благодарение на които водата върти колелото. Добре е да се има предвид, че броят на тези секции определя равномерността на въртенето. Колкото повече са те, толкова по-равномерно е въртенето и обратното. В случая за колело с тези размери 8 секции са оптимум.
От двете стани по периферията колелото е обковано с по четири еднакви профила във формата на полукръг. Тези профили са външните стени на водните секции.Връзките между тях са прикрити с декоративни детайли.
Оста на това колело е окачена на пирамидална вилка. Тук трябва да се има предвид, че основата, на която стъпва тази вилка трябва да е по-дълга от сянката на колелото и колкото повече, толкова по-добре защото от тази дължина зависи устойчивостта на цялата конструкция.
В конкретния случай коритото, което отвежда водата обратно в резервоара е монтирано на същата вилка под наклон 7 градуса. Но тук вече в зависимост от желанието си можете да импровизирате. Може водата от секциите в колелото да пада в декоративно езерце, канал на алпинеум или във всяка една подходяща форма, която приемате за естетична. Единственото, с което трябва да се съобразите е, че тази форма трябва или да е резервоар, или да отвежда към резервоар.
Когато направите всичко казано дотук, вие вече имате водно колело, но то все още не може да се използва за чеверме, защото ще върти неравномерно. Причината е в това, че когато агнето се прикрепи към шиша, то е небалансирано. Ако колелото се върти от електроредуктор това няма да има значение, но когато движещата сила е водна, този дисбаланс създава неравномерно въртене.
Този проблем се разрешава с тежести, които се слагат във периферията на колелото. /черната, метална шайба, която виждате б.р./Теглото им е между 250-500 грама. Благодарение на тях можем да създадем нужния баланс на въртене. Казвам “нужния”, защото погледнато от страната на огъня, агнето трябва да се завърта по-бавно откъм гърба и по-бързо откъм корема и колко по-бързо или по-бавно зависи от уменията на тези дето са наясно с душата на месото.
Никола Николов:
Има няколко принципа, които са от особено значение при приготвяне на чеверме: Шишът се пронизва по дължината на тялото, укрепва се с пирон в гърба и врата, и краката се привързват от двата края. Коремът се зашива, за да се затвори и в него не се поставят никакви пълнежи освен месо под формата на свински или пилешки пържоли, но ако не сте много уверени в себе си по-добре само го зашийте, без да слагате никакви пълнежи.
Коремът на животното е много по-слаб и затова трябва да се пече почти два пъти по- кратко отколкото гърба. В случая е необходим дисбаланс на въртене, който постигам с тежестите.
Месото не трябва да бъде лизвано от огъня. Пече се или на жар или на отразена топлина. В случая отворът на барбекюто е с размери метър и половина в основата на отвора и височината му е 80 сантиметра в най-високата част на свода. Дълбоко е 78 сантиметра, но ако се прави само за чеверме може да бъде и по плитко, защото, както казах нужна е отразената топлина от вътрешната стена. Затова огънят гори към вътрешната стена и се реди от двете страни на агнето откъм плешките В средата почти няма огън, защото коремът е най-нежната част и спукаш ли го всичко ще се отече.
Трябва да се внимава излъчването на пламъка да не напука месото отвън, защото при чевермето за разлика от грила месото отвън се пече, а вътре ври в собствените си сокове. И ако се спука и тези сокове изтекат месото ще стане сухо и безвкусно.Може да капе единствено от точките на двата пирона.
Разбира се, колкото и да внимаваш, все някъде се появяват малки пукнатини, които веднага трябва да се затворят с царевично брашно и червен пипер По този начин се образува коричка. Обаче ако огънят е силен тези пропуквания са неспасяеми. А дори и огънят да е нормален идва момент, при който, без да има спуквания соковете започват да избиват на петна по тялото. Тогава тези петна се мажат с червен пипер или с брашно.
Времето на опичане зависи от възрастта на животното. Независимо дали е на жар или на барбекю, ако животното е младо 3-4 часа са достатъчни, но ако е над една година може да се отиде и на 5-6 часа.