Възможностите за подбор и отглеждане на водни и крайбрежни растения е много голяма. В тази група се отнасят от съвсем малки видове имащи размери едва няколко сантиметра до големи дървета като блатният кипарис и нисата. Подборът на растенията, които ще отглеждате около вашето езеро зависи от личните ви предпочитания и съразмерността.  Например, малките езера биха изглеждали претупани ако са озеленени с едри растения.

Растителността  на една водна площ се разделя на няколко основни групи:

  • Плаваща – заемаща най-дълбоката част на големите езера, каквито обикновено не се правят в дворовете.
  • Бентосна – заемаща по-плитките части от водоема и крайбрежна или блатна растителност, която живее извън водата, но се възползва от преовлажнената почва около нея.
  • Влаголюбива. Често, особено при съвременните похвати за създаването на водни площи почвата около езерото остава напълно суха и в този случай подържаното на влаголююбива блатна растителност е твърде трудоемко и непрактично.

Представяме ви едно прекрасно езеро, при което този проблем е решен чрез използване на типични градински цветя и храсти. Подборът е така направен, че са използвани растения, които създават усещане за влаголюбива растителност при минимален разход на грижи и вода за тяхното отглеждане.

Много интересно е използването на голям брой храсти, с които езерото на практика  е заобиколно. Използването на храсти не е изключено, но обикновено то се ограничава само до няколко растения, които създават по-достоверен вид на цялата водна площ. Използваните тук храсти са доста разнообразни като най-голяма численост имат различните форми туя. Използването на повече храсти има и едно голямо предимство състоящо се в далеч по-малкото грижи и по-лесната поддръжка в сравнение с цветята.

Използвана е предимно западна туя и по-точно нейните ниски сортове, които създават приятни зелени туфи. По-високите сортове са така оформени, че да се разкрие стъблото им, с което до известна степен са заприличали на специално оформените дръвчета в японските градини.

Комбинацията от различни по размери и форма туи създават интересен декоративен ефект.

        Туите създават доста раздвижен ефект и поради комбинирането на ниски глобозни форми с изправени сортове, този контраст ще бъде приятен, обаче, само докато колоновидните и пирамидални форми са съразмерни със кълбовидните, поради което те трябва да се подстригват, за да се подържат в оптималните размери.

Плачещата бреза се е провиснала над езерото създавайки впечатление, че е истинско влаголюбиво растение.

         Напълно в духа на старите градински традиции до езерото е засадено плачещо растение, но то не е типичната върба, а плачеща бреза. Брезата е вид, който не асоциираме с вода, но плачещата форма на растението го приютява много добре в картината, като то спомага за естетичното приобщаването на кокетното мостче като естествена част от картината.

Интересна е и аукубата, която е влаголюбива и подходяща, както за суха, така и за влажна периферия на водните площи.

Японският пиерис е пъстър и атрактивен, но има предпочитания към кисели и влажни почви.

        Много добре стоят ниските, топчести чемшири, които са комбинирани с туфи ерика. Използвани са и отделни храстчета от японски пиерис, който през последните години става все по-популярен.

         Най-ярък сред всички храсти е тунбергиевият кисел трън с червени листа, който създава приятен контраст с останалите растения около себе си, който са в зелено или жълтозелено.

        Макар акцента около това езеро да са храстите не липсват и цветя, най-интересен и свързан с водата е пелтифилумът, който се откроява с едрите си подобни на чадърчета листа. Това растение е истинско съкровище, както с рехавите си цветове през пролетта и приятната си зеленина през лятото, така и с пъстрият килим от есенни багри.

       Много находчиво са засадени и няколко туфи хоста, която с едрите си листа и влаголюбив вид се вписва чудесно в обстановката.

Могат да се видят няколко газании, които обаче не  са избрани особено сполучливо, този вид е алпийски и изисква суха и камениста почва, той не би се чувствал добре ако площта беше преовлажнена, както е в класическият случай. Освен всичко останало газанията има алпийски външен вид, който трудно се съчетава с водата и типичните за нея растения.

Цъфналият оксаликс е особено впечатляващ край декоративното езеро.

        Туфите оксаликс обаче са добър избор, могат да се видят още ниски видове флокс, астри, теменужки и др.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име