ВЕРТИКАЛНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ – ЖИВАТА ПЕЛЕРИНА НА ДОМА

Вертикалното озеленяване е съществена част от изграждането на зелените площи около една сграда и неразделна част от растителност в градината. У нас традициите с този тип озеленяване са доста ограничени, основно поради схващането, че растенията по-фасадата са вредни за сградата, нещо което в повечето случаи е невярно.

Терминът вертикално озеленяване обхваща в себе си всички растения върху фасадата на една сграда, което включва озеленяването на стените, озеленяването на балконите, прозорците и покрива.

Макар растителността по балконите и прозорците да е много атрактивна част от облика на една сграда , тя е твърде малка като обем, за да предаде някаква радикално нова визия на фасадата.

За сметка на това озеленяването на стените може да прекрои изцяло начинът, по който се възприема сградата.

Декоративният ефект на вертикалното озеленяван е специфичен. То може да разнообрази, съживи и придаде атрактивен вид на монотонните фасади, докато при богато украсените сгради ще покрие фините архитектурни елементи и това ще е недостатък.

В този случай най-често се извършва озеленяване на ъглите, като така се смекчава тяхната острота и се спомага за плавното и естествено вписване на сградата в зелената среда.

Често вертикалното озеленяване се използва около входа или прозорците като в този случай поради малките площи, които желаем да покрием използваме по-скромни по размер видове, имащи силен декоративен ефект. Тук освен храстовидни лиани често се използват и различни едногодишни и многогодишни увивни и катерливи видове.

Вероятно най-рядко се използва тоталното покриване на една сграда с растения.

По този начин се създава твърде тежък и тромав ефект, който дори не може да се сравнява с балансираното жизнерадостно въздействие на частичното вертикално озеленяване.

До цялостно покриване на една сграда се стига най-често когато растителността е изоставена и не се ограничава.

За постигането на търсеният от нас ефект трябва да познаваме и формата на растеж, която имат използваните видове. Макар всички растения за вертикално озеленяване да покриват предоставените им вертикални повърхности, те се различават доста силно по формата, която ще придобият.

Повечето храстовидни лиани и тревисти увивни видове не могат да образуват достатъчно изправени клонки и копират  формите на фасадата или конструкцията под себе си. Макар тези видове да имат доста по-прибран ефект, ако не полагаме грижи клоните им могат постепенно да се вплетат и също да образуват известни изпъкналости.

Храстовидните лиани използвани при вертикалното озеленяване задължително трябва да се подстригват подобно на жив плет.

Така растителността  е плътно прилепнала към стената като копира нейните форми, докато при растенията, развиващи свой обем могат да се извършват само периодични подстрижки за премахване на дразнещи и неправилни участъци.

Много интересен е и въпросът с прикрепването на растенията. Макар и малко на брой има група от дървовидни лиани, които се закрепват много добре за стените посредством въздушни корени или чрез специални разширени краища на мустачките (при дивите лози). Обща специфика на тези растения е, че те са много по-агресивни и могат да обхванат големи части от стените, поради което се налага да бъдат ограничавани.

Всички останали видове дървовидни лиани и всички тревисти увивни не могат да се закрепват сами и се нуждаят от конструкция, която да позволи разполагането им по фасадата.

КОНСТРУКЦИИ

Важен аспект при видовете, които не могат да се закрепят сами към стените са конструкциите. Най-често се използват различните решетки, направени от дърво или метал.

Решетките направени от метал имат ограничения поради нежеланието на някои видове да се катерят по тях, както и с високата им цена. Недостатък при всички видове решетки е че са сравнително скъпи и се монтират трудно особено при по-голяма височина. Закрепването им трябва да е много добро поради опасността от падане и т.н.

Все пак малките решетки, използвани около входната врата или прозорците са сред най-често срещаните конструкции за вертикално озеленяване. Макар и по-рядко използвани, популярност набират и мрежите, които могат да са полимерни, текстилни или метални. Опънати на рамка или на няколко опорни точки на самата фасада те изпълняват абсолютно същата функция като решетките, но са по-евтини и много леки, но въпреки това поставянето им е сложно и трудоемко.

Често използвана и вероятно най-простата като вариант конструкция са вертикално опънатите шнурове или въжета. Те са закрепени за специално монтирани или вградени халки или метални колчета в горният край на озеленяваната стена и се опъват до долу, където също трябва да бъдат завързани, за да бъдат изпънати. Шнуровете се разполагат през 30 -60 см. един от друг в зависимост от използвания вид и това колко бързо желаем растителността да обхване плътно пространството.

Шнуровете са много, евтин вариант те са много по-стабилни от решетките и мрежите, а освен това са и изключително лесни за поставяне. Препоръчително е всички конструкции да се поставят, така че между тях и стената да остане празнина широка 5 – 10 см.

Тя не толкова ще предпазва от влага, колкото ще действа като изолация за дома. Друг вариант са вертикалните шнурове, те притискат летораслите към стената и ги закрепват в това положение. За целта по дължината на стената се опъват много добре здрави шнурове през 0.5 – 1 м. Един над друг. Този тип конструкции са много добри за видове нямащи никакви способности за закрепване като повечето сортове рози и някой изправени храсти използвани за вертикално озеленяване.

ЛИАНИ ЗА ВЕРТИКАЛНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ