По един невероятен начин Силва превърна панелния апартамент в изискан дом. Подобно на многото преустройства и тя започна с приобщаването на балкона към стаята. След това отвори стената между между стаята и хола и направи ливинг рум. Стаята превърна в кухня, като използва входните и отточните тръби на съседното помещение, в което сега е детската стая. Трапезарията е разположена на някогашния балкон. А между нея и кухненския бокс е бароковото канапе с ориенталския шкаф. Обзаведени на това място, те не само удължават визията на всекидневната, но и създават единството, което е нужно, за да може едно помещение да се определи като ливин рум. Така модерния изказ на думата „всекидневна”
Всекидневната обхваща кухненския бокс, трапезарията, бароковия кът и хола. И като към всичко това добавим обзавеждането, получаваме това, което виждате на снимките – смес от бароковата традиция и модерност. Ако се вгледате внимателно ще видите, че това единно пространство, обособява отделните фрагменти в себе си и чред различните цветове и фигури на подовата керамика. При влизане стъпваш върху керамичното пано със знака за посоките на света.
Кътът пред телевизора е вурху персийски килим, а кухнята и трапезарията също са решени в отделни цветове. Всъщност подът на трапезарията е със същата светло бежова настилка, като хола. Към нея се влиза през отвора на някогашната балконска врата и меду свода и правоъгълния отвор е оставена не много широка стенна ивица, която позволява телевизионният кът да се помести точно на това място. Силно впечатление прави стъклописът, който се вижда еднакво добре и от хола и от трапезарият. Когато Силва го е правила сама в собственото си студио, изобщо не е мислила, че този оригинал щеше да се възприема, като страхотна ценност, ако не беше рамкиран от една толкова обикновена дограма.
По едни много оригинален начин е защитена идеята за масата в полукръг. Пластиката под нея не е направена за основа, а за придаване на допълнителна естетика. Със сигурност ще ви направи впечатление, че подобни масички има в спалнята и на кухненския бокс.
Спалнята е будуарна. Тя със сигурност щеше да е с балдахин над леглото ако таванът не бе толкова нисък. За сметка на това многото фигури по стената разчупват представата за височина, а корнизът от звезди и луни създава усещане за приказка от шехерезада.
Но истиската приказка е в деската стая. Там лъжливият прозорец с огледалото не само оширява пространството, но и позволява на младата дама, която живее в тази стая да се почувства, като Алиса в огледалния свят.
Всъщност с идеята точно на този огледален свят е пропит целият дом. В него е вложено, въображение, талант и копнеж към онези детски години, в които умеехме да разбираме дори и себе си.
