Основното изискване към банята е поддържането на идеална чистота не само на пода, стените, тавана, но и на ваната, мивката, тоалетната чиния, различните аксесоари. За тази цел съвременното домакинство разполага с огромно количество промишлени химически и механически средства за почистване, чието правилно използване несъмнено ще има добър ефект.
При използването на банята не е изключено по стените да се появят влажни петна или плесен. Основната причина за това е недобрата вентилация. Ето защо преди да търсите причината за появата на плесен, трябва да проверите изправността на вентилационната, водопроводната и канализационната система.
Вентилацията можем да проверим с помощта на книжен “пискюл” от нарязани хартиени ленти. Ако вентилацията работи добре, краищата на хартията ще са насочени към решетката, а когато ги запалим, пламъкът и димът също ще се поемат от решетката.
Поддържането на банята в “експлоатационен режим” всъщност не е лесна работа, изискват се определени знания и умения за отстраняването на една или друга неизправност.
Важен етап са мерките, свързани със състоянието на стените и оборудването. Почистването е основен фактор в този вид работа. Затова преди да пристъпим към него, трябва да определим какви средства можем и е нужно да използваме във всеки конкретен случай, тъй като от техния правилен избор зависи успехът на извършената работа.
Стените и подът, покрити с фаянс и теракота, ваната и мивката можем да почистим с топла вода, в която сме прибавили специален почистващ препарат. В магазинната мрежа съществува изобилие от препарати, предназначени за почистване на сервизните помещения. Някои от тях са абразивни, във вид на пудра, други – течни, без да се препоръчва разреждането им с вода. При използването им обаче трябва внимателно да четем съответните инструкции, тъй като една част от тях изискват използването на предпазни домакински ръкавици, други пък повреждат металните и емайлираните повърхности. След обработването на повърхността с какъвто и да е препарат, тя трябва да се измие с чиста топла вода и се подсуши със суха мека кърпа.
След определено време по стените на тоалетната чиния, особено при изхода на канализационната тръба, могат да се образуват жълтеникави ръждиви петна, резултат от отложените карбонати. Тези отлагания трудно ще отстраните само с гореща вода или обикновените почистващи средства, които използваме в домакинството. Механичните начини за справяне с този проблем могат да доведат до нарушаване структурата на повърхността на тоалетната чиния, до образуване на драскотини и други повреди.
На отделни места по ваната може да се образуват неголеми жълти или сиви петна от напластяване. Тях лесно може да отстраните с разтворители за блажна боя. Същата работа ще свърши и терпентинът. Сухата повърхност на замърсената вана се изтрива с указаните средства чрез напоена памучна кърпа и след отстраняване на напластяването се измива с чиста топла вода и синтетичен препарат.
В банята, по правило, има много хромирани и никелирани предмети – кранове, смесители, входни и отходни тръби. Трябва да имаме предвид, че за почистването на хромираните повърхности е достатъчно добре да ги избършем с кърпа, напоена в топла сапунена вода, а после да измием с чиста вода. За обработване на никелирани повърхности се използват обичайните почистващи пасти или миещи средства.
Какво можем сами да ремонтираме?
Незначителни драскотини по водопроводните тръби и сифоните с различно предназначение можем да отстраним чрез използването на специална замазка, която никак не е трудно да си приготвим сами, в домашни условия: към 250 г дребни метални частици (получени напр. от пиленето на някаква метална повърхност) се прибавя 6 г прахообразен нишадър и 30 г сяра. Всичко внимателно се разбърква. Мястото, което ще третираме, се почиства добре от мърсотията и ръждата. Непосредствено преди нанасянето на сместа върху драскотината, в нея се добавя такова количество вода, че след разбъркването тя да съответства на гъстотата на замазката.
По водопроводните тръби, вследствие влиянието на влагата се образува корозия или пукнатини с неголеми размери, които също могат да бъдат източници на леки течове. Отстраняването на такива дефекти можем да постигнем с още по-прости и достъпни средства. Приготвя се обикновен бандаж с болтови или винтови съединения, а може да се подбере и готов, който е с 2-3 мм по-голям от диаметъра на тръбата.
Мястото на повредата се почиства от мърсотията, боята и ръждата, намазва се със смазочно машинно масло и се обвива с изолационна лента (няколко слоя), закрепвайки здраво с мека тънка жица или канап така, че да не се развърже. Поставяме и стягаме бандажа с помощта на болтови или винтови съединения, прокарани през “ушите” на бандажа.
Ако обаче повредата се изразява във вид на неголям теч, най-напред трябва да спрем водата от крана. Подбираме съответния диаметър на бургията и къс болт. После на мястото на повредата пробиваме отвор в тръбата и с метчик правим в нея резба. Намотаваме върху нея тънък слой кълчища, напоен с миниум, и завиваме докрай болта с ключ.
За да се получи необходимото уплътнение с водопроводната тръба и да придадем по-голям естетически вид, трябва да направим изолация. Предварително е необходимо да подсушим водопроводната тръба на мястото на изолацията с помощта на електрически нагревател и да изстържем с шкурка или метална четка. После почистваме тръбата със суха кърпа, обезмасляваме с корисилин и два пъти покриваме с миниум след изсъхването на предишния слой. След като сме завършили този предварителен подготвителен етап, тръбата се обвива с полиетиленова лента (един слой), като поставяме минерална вата или друг неорганичен изолатор. Дебелината на общия равномерно поставен слой върху тръбата не трябва да бъде повече от 4-5 см. Той се закрепва с канап или шнур. Отгоре отново се намотава полиетиленова лента и се закрепва. При възможност такива тръби се закрепват с декоративен панел с предпазител.
Разбира се, излишно е да напомняме, че съвети, свързани с отстраняването на подобни дефекти и извършване на дребни ремонти, особено на водопроводните тръби за студената и топлата вода, трябва да приемаме само от квалифициран специалист, който има определен практически опит и познания по шлосерство.
