Изключително търсен в западноевропейските страни, артишокът (Cynara scolymus) е тачен деликатесен зеленчук, който вече намира място и в нашите градини. За да разсеем недоверието на градинарите ще кажем, че артишокът не е капризна култура, изисква малко грижи и дава задоволителна реколта- до 80 главички от 10 м². Отглежда се именно заради младите главички (недоразвити съцветия), чиито едри обвивни люспи и силно развито месесто дъно са обект на консумация. Те са богати на въглехидрати, витамините А и В, както и на приятни ароматични вещества, които ги правят много вкусни. След като се сварят в солена вода и се отстранят тичинките, месестото дъно и основата на люспите се консумират с различни сосове и класически ястия. Беритбата започва няколко дни преди разтварянето на съцветията (в момента на разпукване), обикновено от края на юни, по-рано или по-късно в зависимост от района на отглеждане. Веднага след кампанията, стъблата на артишока е редно да се изрежат, премахват се засъхналите листа и мястото се окопава плитко. Преди зимата растенията да се загърлят, за да се предпазят спящите пъпки от измръзване.
