През 60-те години на ХХ век, златните години на чайно-хибридната роза, младият английски градинар Дейвид Остин, е вдъхновен от книга за старите сортове рози. По това време те се смятали за старомодни, с много недостатъци – като кратък период на цъфтеж, заемащи много място, ограничена гама цветове и силно податливи на болести. Малко хора отчитали предимствата им – великолепният цъфтеж, силният аромат, естественият храстовиден хабитус, плодовете, които се появяват по повечето от тях наесен. Този млад градинар решава да създаде хибрид, който да комбинира най-добрите характеристики на старите рози с най-добрите характеристики на съвременните сортове. Идеята му не е добре приета от тогавашните производители и търговци, които смятали че бъдещето е в създаването на нови цветове чайно-хибридни рози. Убеден, че развитието на розата е поело в грешна посока, той започва своята селекционна дейност. До 1969 г. са създадени няколко успешни хибрида и той решава, че вече има какво ново да представи на света – нарича новосъздадената група Английски рози.
Големият успех идва през 1983г, когато на световно известното градинско изложение в Челси представя розите Graham Thomas и Mary Rose. От този момент нататък Английските рози бързо набират популярност както в Британия, така и по света. До днес Дейвид Остин е представил над 200 вида рози, много от които са носителки на награди, а розата Graham Thomas печели приза „Любима роза в света” на Световната Федерация на 41 национални общества на розарите.
Основни характеристики на Английските рози
Английските рози комбинират деликатния чар и аромат на старите рози (роза Дамасцена, Френските рози, роза Алба и др.) с широкия спектър от цветове и продължителен цъфтеж на съвременните рози ( чайно-хибридни, флорибунда и др.). Изпитани при различни климатични условия по целия свят е доказано, че са сред най-издръжливите и устойчиви на болести рози.
В България те намират добри условия на растеж, като цъфтежът при повечето сортове е почти непрекъснат от края на май до късна есен.
Английските рози се отличават с форма на цвета много близка до тази на старите рози, като тя може да е от проста (до 8 венчелистчета ) до много кичеста (над 40), като при някои видове броят на венчелистчетата надвишава 100 . Повечето от представителките са с чашковидна форма ( Claire Austin, The Alnwick Rose, Geoff Hamilton) или с розетка/помпон ( James Galway, Crocus Rose, Grace). Атрактивна разновидност са сортовете с цвят разделен на 4 ясно изразени части (William Shakespeare 2000, Falstaf, St Swithun).
Богатото разнообразие от очарователни аромати е друга характерна черта, която е наследена от старите сортове. Сред тях може да бъде открит красивият аромат на роза Дамасцена (какъвто има нашата Казанлъшка роза), този на Чайната роза, Мускусната роза, Смирна, както и много различни плодови аромати. Сред любимите на градинарите заради своето прекрасно ухание са сортовете Gertrude Jekyll, The Alnwick Rose, Graham Thomas, Abraham Darby, A Shropshire Lad, Harlow Carr, Claire Austin, Teasing Georgia, Eglantine, Pat Austin.
Силният аромат на стара роза при Harlow Carr хармонично се слива с този на лавандулата.
Английските рози имат естествен храстовиден растеж и са добре облистени, което ги прави предпочитани растения за градината. Големината на храстите е различна – има сортове, които достигат доста внушителни размери – 1,2-1,5м. и други, които са не по-големи от 80-90 см. Малко са тези, които са с изправен растеж, но те пък са подходящи за заден план.
Грижи за Английските рози
За да се радвате на здрави растения, и те да дават най-доброто от себе си е необходимо да се поливат и торят редовно според сезона, и да се спазват изискванията валидни за останалите видове рози.
В България летата са много горещи, което налага поливането да се извършва рано сутрин, докато почвата е сравнително хладна. За да цъфтят по-обилно храстите се нуждаят и от периодично премахване на прецъфтелите цветове, като това става по два начина – или чрез премахване само на бутона или чрез изрязване до първи външен лист. Резитбата се извършва на втората година (поне 12 месеца след засаждането) рано на пролет, веднага след отгрибването, преди да се развият пъпките. Използва се средна резитба, като се премахва около половината от дължината на стъблата.
Използването на Английските рози в градината
Английските рози намират широко приложение в градината, предвид техния естествен храстовиден растеж, разнообразната форма и багра на цвета и листата. Те са забележително адаптиращи се растения и виреят добре както самостоятелно, така и в компания на други храсти и треви.
Лехи от рози
Една изрядно поддържана класическа леха от рози, би грабнала вниманието на всеки. Сред Английски рози има доста представители с по-малки размери – по-малко от 90 см., които могат успешно да се използват за този вид подредба. А когато добавим и подобаващ аромат, ефектът е зашеметяващ.
Смесени храстови бордюри
Повечето хора, не са свикнали да виждат розите в компания на други храсти или треви. Според много автори кралицата на цветята не търпи конкуренция и е най-подходящо да се отглежда отделно.
За Английските рози това не е проблем. Самата идея за създаването им е била максимално да се доближават до естествено растящите видове. Техният изящен и жизнен храстовиден растеж ги прави идеални за смесени бордюри.
Това дава възможност на градинарите да комбинират любимите си растения и храсти, да създават прекрасна палитра от цвят, форма, вид и аромат.
Eglantine със силен аромат на стара роза, а Crocus rose е в нежната компания на хрясти и тръни.
Благодарение на разнообразието при английските рози, особено при чашковидните и розетките,се създава чудесен контраст с по-нежни растения. Ефектът на смесения бордюр ще бъде най-силен, ако е заобиколен от ниски растения, които да играят ролята на рамка. Все пак избягвайте много агресивни храсти и треви, които може да задушат розите. Използвайте високите рози за заден план, по-ниските за преден план, а за да се получи истински хармоничен вид, засаждайте розите в компактни групи – примерно по три, а между отделните групи засаждайте контрастиращите растения. Подходяща компания са Лупинът, видовете едро-цъфтящ здравец, Лавандулата, Салвията, Делфиниумът, Розмаринът и още редица тревисти и храстови видове.
Жив плет
Жизнената Wild Edric е добър избор за висок жив плет
Няма нищо по-хубаво от жив плет, който да ни радва с цветове и аромат от края на пролетта до късна есен. Английските рози, със своя жизнен растеж, са първенци в това отношение, създават плътна естествена преграда, още повече, че наличието на бодли предпазва от нежелани посетители. Височината на живия плет може да варира в зависимост от нуждите и предпочитанията – висок над 1,5м., среден – от 1м. до 1,5м. и нисък – от 0,6 м. до 1м. Важно изискване за получаването на хубав плет е да се спазва следното правило – при засаждане на по-ниски видове да се оставя 0,5м. разстояние между отделните растения, а при по-високите видове до 1м. Желаната височина се постига чрез подрязване, като спокойно може да се използва храсторез за по-лесна поддръжка.
В естествен ландшафт
В България създаването на градини наподобяващи естествен ландшафт е все още слабо застъпено, но има видовете Английски рози, които чудесно се вписват в тях, такъв представител е Queen of Sweden.
Други приложения на Английските рози.
Навярно никой не може да остане равнодушен пред вълшебната гледка на букет от Английски рози. Романтичният им дух е завладяващ. Почти всички от вида могат да се използват за рязан цвят, а хармоничните им отношения с тревистите и повечето храстови растения дава неограничени възможности на въображението.
