От това интересно многогодишно растение (Bergenia) са известни само 10-на вида, естествено разпространени по каменистите склонове и алпийските пасища на Централна Азия. Още преди да е дошла Пролетта, когато слънчевите лъчи започнат да разтапят снега, в пазвите на листата се появява късо съцветие.
В зависимост от вида се разтварят розови, алени или пурпурни цветове, чиято живописност е дала популярното име на растението-алпийска роза. В отделни азиатски региони се знае и с местни наименования-монголски или чигирски чай, заради това, че листата се сушат за чай. За целта се употребяват само старите (презимували) листа, които се сушат при температура 55-60 градуса. Чаят наистина е добра тонизираща напитка, ефикасен и при простудни заболявания. Впрочем, полезните свойства на растението се тачат неимоверно на Изток, а употребата му за лечение е вековна традиция. Отварата има противомикробно действие, умерено понижава кръвното налягане, снижава температура. Спиртната настойка оказва антистресово действие и увеличава работоспособността.
С идването на пролетта цветоносите натежават от цвят и тогава сред природата често може да срещнете алпийската роза в компанията на мускарита и кукуряци.
За успешното отглеждане на алпийската роза е необходимо да се създадат максимално близки за природата й условия. При все това, растението е доста пластично и донякъде се самоконтролира и адаптира успешно в нова среда. Например, при засушавания започва да отмира долната розетка от листа, които създават предпазен мулч по почвената повърхност. При засаждането в градината трябва да отчита, че е нужен стабилен дренаж. Подходящ вариант за почвена смес се прави от две части едър пясък, дребен чакъл и една част чернозем. Растението е отзивчиво на комплексно минерално торене в периода до и след цъфтежа.
