Възможно ли е да открием растения, които да отглеждаме на балкона си, без да полагаме почти никакви грижи за тях? Има ли видове, които да могат да се развиват с една поливка седмично и дори с по-малко? Разбира се, такива растения съществуват и сега ще обърнем внимание на няколко от тях.
Едни от най-лесните за отглеждане растения на балкона са видовете алое. Тези растения са типични сукуленти и се нуждаят от сравнително малко влага, за да се развиват добре. Алоето може да се справи много добре с дълги периоди на засушаване, в които то няма да загуби своите декоративни качества. За да се развиват добре растенията все пак се нуждаят от поне една или две поливки седмично. Старите и добре отглеждани екземпляри ще цъфтят с прекрасни бели, жълти, оранжеви или червени цветове, събрани в огромни съцветия, които, макар не толкова плътни като цъфтежа при мушкатото и петунията, са извънредно интересни, особено гледани отблизо. Като правило цъфтят само растенията отгледани на слънце поне няколко години и вероятността дребните видове да цъфнат е по-голяма в сравнение с едрите, като храстовидното алое.
Алоетата са типични африкански растения, представени с няколко вида из африканските острови и арабският полуостров. Този род включва над 400 вида, които се характеризират с удивително разнообразие от форми, като видовете варират от розетъчни дребни растения, подобни на семпервивума, до дървета с височина над 15 метра. У нас се отглеждат над 5 вида алое, като най-популярните са истинското алое (Aloe vera), храстовидното алое (Aloe arborescens), алое аристата (Aloe aristata), интересен вид е многолистното алое (Aloe polyphylla). Трудно е да се определи видовата принадлежност на някой по-високи форми които се отглеждат често у нас.
- Aloe vera – това е най-популярният вид, но не и най-често отглежданият. Извесноста на истинското алое се дължи на неговите лечебни свойства, които не се различават силно от тези, които притежават някои други близки видове. При отглеждане на слънце растенията са компактни и устойчиви, но в къщи обикновено се издължава и се нуждае от подпорка.
- Aloe arborescens – определено най-често отглежданото едро алое. Листата са по-къси и широки в сравнение с предходния вид. Има по-устойчив растеж, както отглеждан на открито, така и при култивиране вкъщи. Погрешно се смята, че този вид няма лечебни свойства. В действителност не се различава в това отношение от истинското алое.
- Aloe aristata – вероятно това е най-често отглежданият дребен вид от този род. Растенията са ниски (до 5 см) и образуват разрастващи се гъсти групи. Издържа лоши грижи и цъфти доста често при ежегодно изнасяне на балкона.
- Aloe polyphylla – предлаган като саксийно растение екзотичен вид с гъсто разположени и леко препокриващи се листа.
Всички видове алое имат еднакви изисквания при култивиране на открито. Те се нуждаят от лека и добре дренирана почва, която да има способността да се увлажнява лесно, независимо колко суха е. Това е важно, защото алоето понася по-редки поливки и ако в този случай се използва торфен субстрат при силно изсъхване той няма да поеме вода, което ще създаде сериозни затруднения при поддържането на растенията. Не се налага поддържане на висока въздушна влажност, не се налагат по-чести поливки от веднъж на 4 – 7 дена. Подхранване е желателно да се прави през летните месеци, когато растенията са в активен растеж. Предпочита ярко слънце, понася засенчване, но при тези условия обикновено не цъфти. През зимата се чувства най-добре в свеетло и хладно помещение с температури над + 5 С0, повечето видове могат да издържи и краткотрайни температури малко под нула градуса.
Най-добрият начин за използване на алоето на балкона е като засадите самостоятелни сандъчета с по няколко растения от един вид. Трябва да се съобразите със склонността на всички видове да образуват издънки, които постепенно формират своеобразни туфи. Ако след формирането на туфите има празни места, които не се очертава да бъдат запълнени скоро, отделете издънки и ги засадете там, като по този начин ще ускорите сгъстяването. С годините растенията се разрастват значително извън съдовете и се налага периодично подрязване и дори презасаждане на най-атрактивните и едри екземпляри в големи саксии и подновяване на сандъчетата с нововкоренени издънки. Комбинациите с други видове са оправдани, само когато става дума за сукуленти със сходни изисквания към влажност на почвата. Алоето е доста агресивно и може да угнети растенията, които се отглеждат съвместно с него в едно и също сандъче или саксия.
