Аглаонема (Aglaonema) или “китайско вечнозелено”
Добре известното “китайско вечнозелено” е вечнозелено, в смисъл многогодишно, но като цвят в много случаи от него са останали само малки петънца или ивици. В болшинството случаи не е и китайско, тъй като родина на по-голяма част от аглаонемите са Индия и островите на Малайския архипелаг.
Тези прекрасни стайни растения първоначално са били ценени само заради пищната си зелена маса и дълготрайност. Благодарение на упоритата работа на индонезийските и тайландските селекционери е създадена огромна гама от нови прекрасни сортове и вариетети. Разнообразието е огромно – зелено във всички отенъци, напръскано с точици и петънца в най-различни форми и размери, широки и тесни ленти, оцветяване на жилките, на ръба на листната петура, на стъблото и дръжките, до петури, върху които като че ли някой импресионист си е разлял боите. Когато се прибави и разнообразието от цветове – червено, розово, оранжево, жълто, бяло, сиво, сребристо и различната форма на листата – от овални и широки до тесни, копиевидни, едни целокрайни, други с вълнообразен ръб, изправени или падащи в прекрасен водопад, се получава море, не – океан от цветове и форми. Човек има чувството, че всички селекционери на този свят са кръстосвали само аглаонеми. Ако аз попадна в центъра на това многообразие и ми кажат да избера най-красивата, не бих могла да се справя.
Аглаонемата е многогодишно тревисто растение от семейство Araceae и е братовчедка на дифенбахията, антуриума и спатифилума. Известни са над 60 вида. На височина достига до 50-70 cm.
Аглаонемата и дифенбахията, на пръв поглед могат да се объркат много лесно. Но при по-внимателно вглеждане се виждат и разликите. Растението е оформено като храстче и е по-ниско. Едно предимство на аглаонемата, че с времето, не се получава такова оголване на стъблото, както е при дифенбахията. В допълнение цъфти продължително, като цветчетата са малки, събрани в съцветие ягода.
Странното съцветие понякога обърква хората, които го мислят за болен деформиран лист. Това води до нови грешки в търсенето на проблема. Цветовете приличат много на тези на спатифилума, но са винаги със“зелена качулка” (спата). “Цветовете” се намират под листата и ако се потърсят, могат лесно да се открият. В стайни условия цъфти рядко, а още по-рядко връзва плодове. Тя е едно от най-подходящите растения за хидропонна култура.
Грижи. Аглоанемата предпочита нормалната стайна температура, но се чувства превъзходно и в по-топли помещения. Температурата не бива в никакъв случай да пада под 18°C. Оптималната е в границите 22-23 градуса. Обича “краката й да са на топло”, затова не поставяйте саксиите върху теракота или мрамор, осве ак не сте с подово отопление. Не понася студените течения. Внимавайте през зимния период, да не я оставите в близост до отворени врата или прозорец, защото едно по-дълго проветряване може да коства живота й. Среда с повишена влажност на въздуха е идеална за нейното отглеждане. Целогодишно пулверизирайте листата с достатъчно престояла вода, със стайна температура. Ако нямате възможност да вършите това, поне поставете саксията върху по-широка подложка пълна с камъчета и вода, но в никакъв случай дъното на саксията не трябва да е потопено във водата, защото корените ще загният. По листата не бива да се задържа прах, затова редовно ги избърсвайте с мека гъба.
Този очарователен представител на семейство Araceae през зимата се нуждае от ярко осветление, а през лятото не бива да попада под действието на преки слънчеви лъчи. И в двата случая трябва да се съобразявате с тези нужди на растението, за да запазите красивите му шарки.
През целия вегетационен период аглаонемата се нуждае от обилно поливане, но след като повърхността на почвата е леко засъхнала. Почвата да е влажна, но не и прогизнала. През зимата поливането се намалява до умерено. Използва се само мека, вода със стайна температура или дори хладка вода.
От пролетта до есента (март-септември), се подхранва на всеки две седмици. Най-подходящи са торовете за рододендрони и азалии.
Аглаонемата расте бавно, затова младите растения могат да се прехвърлят в нов по-голям съд след една година, а над 3-годишните – през 2-3 години. Най-доброто време за извършване на тази дейност е пролетта. Подходящи са широките, но не толкова високи саксии. Осигурете добър дренаж. Можете сами да си направите подходяща почвена смес от 2 части чимовка и по 1 част листовка, торф и пясък. В почвената смес е добре да се добавят малко счукани дървени въглени, за предпазване на корените от загниване.
Размножаване. Пролетта и лятото са много подходящи сезони за размножаване с връхни и стъблени резници, както това става при дифенбахията. Вкореняват се безпроблемно във вода, след което се засаждат. Още по-лесно е да се използват младите израстъци с няколко листенца и коренчета.
Проблеми при отглеждането
- Листният ръб е кафяв, листата са сбръчкани или завити – почвата е пресъхнала, сух или студен въздух;
- Лисата са жълти по края – поливана е с хлорирана вода, недостиг на светлина;
- Краищата на листата сухи и кафяви – недостатъчна влажност на въздуха или недостиг на хранителни вещества.
- Избледняване или изчезване на окраската – листата са преосветени от много ярка или пряка слънчева светлина или светлината е била много оскъдна.
Вредители и болести
- Паяжиновиден акар – листата са оклюмали и окапват, вижда се паяжина;
Листата да се измият с гъба и растението да се облее с топъл душ. Да се осигури по-висока въздушна влажност чрез съдове с вода около саксията и чрез редовно пулверизиране. При по-силно нападение може да се използва 0,15% разтвор на актелик 1,5ml/1 литър вода.
- памуклийки – нападат листата и младите леторасти. Листата се деформират, съхнат и окапват, растението загива;
- Въшките също нападат аглоанемата. Могат да се открият по долната страна на листата и връхните части на леторастите. Повредените части се обезцветяват, листата се свиват, жълтеят и окапват.
При леко нападение почистете листата с памуче напоено с по-слаб спирт, а при по-силно – изпробвайте някоя екорецепта или децис, актелик и др.
- Сиво гниене – появява се при ниски температури, повишена влажност и лоша вентилация. Представлява сив налеп по повърхността на листата.
Ако забележите поражението съвсем в началото, просто откъснете листенцата или пъпките, които са покрити с бял налеп. Може да използвате някои от следните рецепти – разтвор на калиев перманганат (2,5g/10L вода), 1% колоидна сяра, смес от калцинирана сода и сапун (10 L вода, 50 g сода и 40 g сапун) или препарати от рода на вектра, топаз и др.
Аглаонемата е отровна! При работа с нея е добре да се използват ръкавици, за да се избегнат евентуални дерматити. Представителите на семейство Araceae (Змиярникови) са опасни с отровния си клетъчен сок. Ако се сдъвче коя да е част от растението, се появяват отоци, болки в слизестите тъкани на устата и гърлото, а при контакт с очите – конюнктивит и изменение на роговицата.
Хибриди
Chinese Evergreen (A. commutatum)
Има над 20 форми, различаващи се по окраската и формата на листата. Цветоносите са от 3 до 6 и достигат до 20 cm височина.
Цветчетата са събрани в съцветие, покрито в основата със светлозелена или бяла спата. Плодовете са жълти, постепенно почервеняващи ягоди.
“Pseudobracteatum” – листата са с бели и жълтеникави петна;
“White Stem”
Стъблото и листните дръжки са бели, а листата са светлозелени със сребристо оцветяване по дължина на жилките и вълнообразен ръб.
Chinese Evergreen, Spotted Evergreen (Aglaonema costatum)
Капризна и е по-подходяща за отглеждане в парник. Има подземно стъбло. Листата са овални, често полусърцевидни, с бяла или зелена главна жилка и многочислени бели петна на горната страна.
A. crispum
Елиптични листа, 30 cm дълги със сиво-сребриста повърхност. Някои форми са със сребристобели петна. Плодът е червен.
crispum “Earnesto Hybrid”
A. crispum Silver Qeen 0696
crispum Silver King Agloanema.doc
- Chinese Evergreen (Aglaonema modestum)
С чисто зелени листа. Най-издръжливият на сянка вид.
А. лунна светлина (A. moonlight)
Изключително красива и напълно съответстваща на поетичното си име. Централната и страничните жилки на листата са оцветени в тъмно розово, а останалата част от листата е в светло- и тъмнозелени петна. Листните дръжки са бледорозови.
Emerald х Beauty
Листата са по-тесни. Централната им част е сребриста, а ръбовете са оцветени с тъмнозелена, широка, неравномерна ивица.
