Неделята преди Великден е един от най-красивите и пъстри пролетни празници, истински карнавал на цветята. Нарича се Цветница или Връбница и е винаги в неделята след Лазаровден. Празнуват го и християни и католици. Това е денят, в който Исус влиза в Йерусалим, празнично посрещнат от хората, които го приветствали с палмови клонки. На този ден във всички християнски църкви се отслужва молитва и се освещават палмови клонки, а там, където не растат палми, те са заменени с върбови, които се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве, от тях се сплитат венчета и се окичват портите и входните врати.

Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата пази хората от зли духови и черни магии и защитава хората, животните и посевите от болести и природни стихии. Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата.

Когато изсъхнат върбовите клонки, не се изхвърлят, те остават закачени на вратата до следващата Цветница, когато се подменят с нови. Дедите ни са вярвали, че ако при започване на някакво природно бедствие се поставят под камък, то се разминава.

На Цветница участвалите в лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба.

На Цветница имен ден имат всички, които носят имена цветя!!

Нека името ни да е честито, да го носим със здраве и късмет, да живеем в мир със себе си и другите, да бъдем щастливи, усмихнати и красиви, като цветето, чието име носим!

Божур /а/, Венета, Венец, Венцислав /а/, Виолета, Върба /н/, Върбинка, Гергин /а/, Гроздан /ка/, Далия, Дафина, Делия, Делян /а/, Детелин/а/, Дилян/а/, Елица, Жасмина, Здравка /о/, Зюмбюл /а/, Ива, Иглика, Калин /а/, Камелия, Карамфил /а/, Китка, Латин /ка/, Лила, Лили, Лилия, Лиляна, Лозка, Лора, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарита, Невена, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росинка, Росица, Смилян/а/, Теменуга, Трендафил /а/, Фидан /ка/, Цвета, Цветан/а/, Цветелин/а/, Цветомир/а/, Цветослав/а/, Цвятко, Череша, Явор/а/, Ягода, Ясен/а/, Ясмина.

Милион котенца в саксия

Salix caprea var. “Pendula” (syn. Salix caprea “Kilmarnock”)

През последните години писък на модата е отглеждането на миниатюрни, декоративни, пендулни форми дръвчета в големи съдове и контейнери. Един от най-предпочитаните и най-продаваните представители на тази група е щамбовата мъжка форма плачеща върба – Salix caprea var. “Pendula”, защото е лесна за отглеждане, предлага се всяка пролет в търговските центрове и може да се открие на сравнително изгодна цена.

Дребното дръвче е с жълто-кафяво стъбло и силно увиснали червеникави клони, които са оформени в много красива, симетрична, чадъровидна корона. Височината й варира и се определя от нивото на присаждане. Върбата е листопадна, с продълговато-елиптични, слабо сбръчкани, отгоре зелени, отдолу сиво-зелени листа, чиято багра есенно време се променя в ярко жълта.

Растението е декоративно целогодишно, благодарение на формата на короната си, като особено ефектно е през ранната пролет (март-април), когато светлите голи клонки се обсипват с безброй нежни, меки, светли и пухкави сребристо-жълти съцветия – реси, които издават много фин аромат. Златистожълтите „котенца”, както се наричат много гальовно у нас, се появяват на миналогодишните леторасти, преди разлистването им. Декоративното дръвче се развива идеално в по-големи качета, саксии и контейнери. Понеже пространството на корените е ограничено, растението остава компактно и не достига размерите на засадените на открито екземпляри. За тази цел се избират и по-миниатюрни дръвчета, които прекрасно растат и се развиват в големи съдове, в продължение на много години.

За засаждането, трябва да се избере достатъчно тежка и обемна саксия и тежка плодородна почва. Дори и с тези предпазни мерки, силният вятър може да събори растението. За по-голяма стабилност се препоръчва, около съда с върбата, да се подредят други големи саксии. При засаждане на открито, плачещата върба се използва като солитер или в групови насаждения покрай водоеми и алпинеуми. Нейните висящи клонки контрастират красиво с гладката хоризонтална повърхност на водата или със зеления тревен килим.

В природата тази върба си е обикновено дърво, но нейната плачеща форма се получава чрез присаждане на щамб (стъблото от кореновата шийка до първите ниски клони).

Грижи

По отношение на светлината е устойчива на засенчване. Най-добре се чувства на шарена сянка.

  • Растението е устойчиво на по-голяма почвена влажност (но не и на заблатяване) и на лека засоленост на почвата.
  • Студоустойчив и ветроустойчив вид, но чувствителен към късните пролетни възвратни студове.
  • Субстратът трябва да е от песъчливо-глинеста почва. Когато се използват леки субстрати, есенният листопад започва много по-рано. Трябва да се избягва и високото съдържание на варовик в почвата.
  • Плачещите форми се размножават чрез присаждане на щамб. При младите растения на мястото на присаждането се вижда малко пънче. Ако там е останала превръзката или има завързан етикет, те трябва да се отстранят, защото с надебеляването си, стъблото ще се окаже стегнато, ще спре притока на хранителни вещества и върбичката ще расте слаба и хилава или съвсем ще загине.
  • Всички издънки от подложката трябва незабавно и безжалостно да се отстраняват. Подложките са много издръжливи, но за съжаление не са декоративни. Ако не се отстраняват те набират сила и потискат растежа на присаденото дръвче и накрая можете да останете и без него.

Резитба

Някои начинаещи цветари се отнасят с ужас към резитбите, но щамбовите форми не могат да проявят в пълна сила декоративните си качества без вмешателството на човека. Ако плачещите клонки не се формират правилно, за един сезон те просто ще „легнат” върху почвата. Има няколко правила за резитбата едно, от които гласи, че резитбата на красиво цъфтящите пролетни храсти се прави след цъфтежа, т. е. в началото на лятото. С пълна сила това се отнася и за плачещата върба, в противен случай ще се лишим от възможността да я видим в най-декоративният й вид.

При тази резитба всички млади леторасти се скъсяват до 15-20 cm, но така че на върха на летораста да остане пъпка, която гледа настрани и нагоре. Тогава короната се оформя като равностранно развит чадър. Това е т. н. резитба „свещник”.

За тези, които не обичат да използват ножиците, се препоръчва през цялото лято да прищипват младите леторасти, веднага щом достигнат дължина 15-20 cm. По този начин към развитие се подтикват страничните леторасти и короната се сгъстява.

 Размножаване

Размножава се единствено чрез присаждане, чрез което се оформя пендулната корона.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име