Въпреки че юката прилича по-скоро на малка палма, тя всъщност е по-тясно свързана с родословното дърво на лилиумите. Родът на юката е една от най-забележителните групи цъфтящи растения, включваща около 40 – 50 вида многогодишни, храстовидни и дървесни представители, чиято родина са сухите и горещи области на Новия Свят и Западна Индия. Името на юката води началото си от индианския диалект. В продължение на дълги години индианците са използвали твърдите листа на растението за изплитането на здрави въжета и кошници.

За всички представители са характерни розетки от вечно зелени, мечовидни листа и едри ароматни бели цветове, събрани в групи. Но най – изумителното нещо, което отличава видовете на юката от останалите цъфтящи растения, е уникалният начин на опрашване на цветовете. За целта природата си е послужила с малка хитрост, като е създала една малка пеперуда, която е така устроена, че да снася яйцата си в цветовете и после да слага миниатюрната поленова сфера в чашковидно оформеното близалце на цветовете.

По този начин женската пеперуда не само подсигурява храна на ларвата си, но и опрашва растението и осигурява получаването на семена. В Стария Свят юката може да се размножава само вегетативно, поради липсата на тази пеперуда.

В по-студените области видовете не могат да достигнат реалните си размери от над 10 метра, за разлика от роднините си в тропическите области. Бяло – кремавите, а понякога и пурпурни цветове на юката имат формата на камбанки, които се разполагат по няколко дузини по протежение на дълго до 2-3 м, изправено цветоносно стебло, излизащо от центъра на листната розетка.

Ароматните восъчни цветове не само ще ви завладеят с красотата си, но и ще ви изненадат с факта, че могат да се ядат. От тях се приготвя салата, с чийто приятен екзотичен вкус, можете да изненадате гостите си.

Тъй като юката е естествено разпространена в пустинните области на Америка, не е изненадващ и фактът, че растението е изключително устойчиво и може да издържи не само на горещото и сухо лятно време, но и на ниските зимни температури. За да оцелее при тези резки температурни амплитуди, природата й е подсигурила тесни твърди листа, чиято дължина достига до 60 – 90 см. При някои видове листните ръбове са украсени с къдрави нишки, които започват да се отделят с нарастването на листа. Създадени са някои сортове, при които строгата линия на мечовидните листа се разчупва от златисти линии, излизащи от центъра (“Златен меч”) или се разполагат по листните краища (“Блестящ ръб”). При сорта “Златна гирлянда” само младите листа са изпъстрени в златисто, което се променя в зелено при старите листа.

С екзотичния си изглед на листните розетки и красотата на едрите камбанковидни цветове, юката е предпочитано растение за оформянето на ландшафта около къщата или мястото за отдих. А ако почвата в двора ви е камениста, няма да намерите по-подходящо растение за декорирането му. Юката е сухоустойчиво и непретенциозно растение, което може да се развива без проблем дори под грижите на начинаещия градинар. Можете да превърнете юката във фокусна точка на градинския кът или да я отглеждате в смесени бордюри. А ако я комбинирате и с палми, туфи треви и други сукулентни видове като столетник и различни кактуси, аранжирани с варовикови камъни, ще създадете ксерофитен (от сухоустойчиви растения) ландшафт, който ще се отличава с интересните си форми и текстура.

Височина: според вида, 3 – 10 м.

Цъфтеж: началото на лятото; цветовете са бели или кремави .

Почва: суха, песъчлива и добре дренирана.

Място: на слънце.

Поливане: много рядко.

Размножаване: чрез издънки.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име