Безспорно лабиринтът дължи своята популярност на древните гърци, които сътворили мита за минотавъра, затворен в изкусен лабиринт, от който той никога не могъл да излезе, за да стори зло на хората. Лабиринтът на минотавъра бил  създаден от митичния майстор Дедал, като самият той едва намерил изхода след като конструкцията била завършена.

Градинският лабиринт може да бъде един прекрасен и семпъл начин за оформяне на различни  площадки в градината.

Митът за минотавъра и неговият лабиринт вдъхновявал почти всички по-късни европейски цивилизации и още по времето на римската епоха лабиринтите, направени от мозайка или изрисувани били стандартна украса за пода и стените в представителните вили на заможните граждани. По време на римската империя били изградени и много градински лабиринти, които имали разнообразно изпълнение.

Малък лабиринт с изключително проста планировка, изпълнен от павета. Подобни варианти са много подходящи за малки площи и на места, където нещо по-голяма не би изглеждало така добре.

През античността се правили лабиринти от една единствена сложно нагъната линия, която свързва входа с центъра, като тези лабиринти не създавали никаква трудност. Това вероятно е свързано с извършването на някои специални римски езически ритуали в тях. През средновековието и ренесанса интереса към лабиринтите се възстановил и бързо добил огромна популярност. Вероятно новият интерес към лабиринтите се дължи преди всичко на появата им в предверията на някои големи френски катедрали, като една от първите, имащи лабиринт е катедралата Шартър.

 

Оригиналната причина за появата на лабиринти в катедралите не е известна, но вероятно в преминаването на лабиринта се е търсило някакво символично значение. Лабиринтите в католическите катедрали също били от една линия, която ако бъде следвана се е стигало до центъра без затруднение. Появата на лабиринтите в катедралите се случва все по-често през ренесанса, като от Франция те стават типични за почти всички католически страни, от църквите те преминават в градската среда и най-важното в градините. Първите  лабиринти на открито били създадени чрез различни техники. За първи път именно тези лабиринти се връщат към изначалната идея за лабиринт, която разбираме и в наши дни, пространство със сложно разклонени пътеки или коридори, стигането до центъра на които, изисква логическо мислене, наблюдателност и доза късмет. Тези градински лабиринти остават популярни и до днес в градинарството на много страни. Често на тях се гледа като на сантиментален спомен от средновековието, но това не ги прави нито по-малко атрактивни; нито по-малко интересни.

Центърът на лабиринта обикновено е маркиран с градинска скулптура или пластика, а не рядко върху площадката в центъра има някакво изображение, което може да показва момент от древната гръцката или римска митология.

                Всички градински лабиринти независимо от начина на своето изграждане имат някои общи елементи, които са:

  • Форма – най-често съвременните лабиринти са с кръгла, квадратна или друга геометрична форма, която може да има център, разположен на приблизително равни разстояния от всички стени.
  • Пътеки или коридори – лабиринтът всъщност представлява един сложен набор от алтернативни пътеки, като целта е да намерим точно кои отсечки ще ни заведат до центъра. Когато пътеките са затворени между стени или живи плетове те са коридори, макар по същество да не се отличават по нищо друго.
  • Разделителен елемент – това е пространството делящо две пътеки или две отдалечени точки на една и съща пътека. При плоските лабиринти изрисувани в настилките или направени в моравата разделителните ивици са изпълнени в контрастен цвят,  докато при обемните лабиринти те представляват стени, изградени от някакъв материал или високи живи плетове.
  • Разклоненост – всеки истински лабиринт трябва да предполага определена трудност, за да бъде преодолян. Често, когато лабиринт се направи пред сграда и особено пред входа на такава, той се прави като една непрекъсната пътека, стигаща до центъра. Това е признак за гостоприемство и минаването по такъв лабиринт може да се възприеме не толкова като някакво предизвикателство, колкото като символ на добър късмет.
  • Център – почти всеки лабиринт има точка, разположена вътре в него, явяваща се целта, която трябва да достигнем. Макар и доста рядко има лабиринти, при които целта може да не е достигане до центъра, а излизане от другата страна. Обикновено в центъра на лабиринта има нещо, което да го украсява. Обикновено се използва някаква скулптура, а при по-малки плоски варианти може да е рисунка или дори някакво градинско обзавеждане. При обемните алпинеуми центъра на практика остава невидим или се вижда само ако е обозначен с нещо по-високо, често в тях се използват доста мащабни елементи като арки, перголи, беседки и др. При плоските алпинеуми това какво ще сложим в центъра зависи преди всичко от начина, по който използваме площта. Обикновено се вгражда изрисувана плоча, или някаква преносима мебел, която може да се премахне ако се налага да използваме площадката за нещо или да осигурим достъп на превозно средство.

Лабиринтът, изграден в тревната площ е много лесен за създаване и поддържане.

Плоските лабиринти могат да бъдат реализирани по много различни начини. Най-лесният вариант е когато като лабиринт  бъде оформена площадка покрита с настилка. В този случай най-често се използват настилки с дребни елементи (например павета) или непрекъснати такива(бетонови настилки). Единственото, което трябва да направим в този случай е по проект, който предварително сме направили да определим местата на пътеките и разделителните ивици между тях. Много лесен за реализиране е и варианта лабиринт в моравата. В този случай пътеките се разчертават, тревата се премахва от тях и тне се покриват с някаква настилка. Най-често използваната настилка при лабиринтите в тревата е трошения камък, но може да се използва и пясък, по-дребен чакъл и дори павета и различни бетонни или каменни плочи. Много интересни и доста нестандартни са лабиринти, очертани чрез цветя и различни ниски растения. Може би най-интересни и неангажиращи са временните лабиринти от луковични цветя, които, засадени в линии, ограничават пътеките в лабиринта.

Типичните градински лабиринти с високи живи плетове са изключително ефектни особено, когато по подходящ начин изпълват градинската площ.

Плоските лабиринти не заемат излишно място. Те нямат собствен обем, поради което се вписват много добре на всяко място. Лабиринтите, разчертани в настилката, трябва да се възприемат преди всичко като интересна и оригинална украса. Вариантите, създадени в моравата, имат по-силен самостоятелен ефект, но въпреки това са сравнително семпли.

В центъра на големите лабиринти може да има различни градински елементи, които създават монументален ефект или имат за цел да дадат възможност лабиринтът да се използва като място за отдих.

Въпреки безспорните предимства, които имат плоските лабиринти най-атрактивни са обемните, при които отделните пътеки са ограничени, най-често с живи плетове или живи стени. Този тип градински лабиринти се нуждаят от повече пространство, за да изглеждат добре в градината. Те се вписват по-трудно, заемат напълно площта, върху която са създадени. Живите плетове имат сложна и трудоемка поддръжка, но полученият краен ефект е извънредно интересен и привлекателен, както за децата, така и за възрастните. Изграждането на обемен лабиринт е възможност, която е приложима в по-големи градини, където могат да се създадат достатъчно интересни и раздвижени варианти. В малките градини се изграждат опростени малки лабиринти, като вместо високи плетове се използват ниски едноредови живи огради обикновено от иглолистни или плътни вечнозелени храсти.

Класическите лабиринти били задължителна част от градината през ренесанса като висшето общество често се е забавлявало със състезания за това кой ще стигне най-бързо до центъра им.

Импровизиран градински лабиринт, при които е използван по-семпла и компактна разделяща растителност.

Лабиринтите, разчертани с луковични цветя са ефектни не само с обилния цъфтеж, с който тези растения оповестяват идването на пролетта, но и с ефимерния си характер, като те ще съществуват от прокарването на растенията до тяхното завяхване през втората половина на май.

В много обществени паркове в западна Европа лабиринта от живи плетове е основен атракцион.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име