На 2 юни почина нашият приятел Анастас Константинов. Той бе изключително талантлив художник, известен не само у нас, но и по света.

“Картините ми представляват едни отломки от човешки цивилизации, които летят в някакво планетарно пространство. Всички сме част от този планетарен прах. Напоследък много се говори за квантовата физика, и че ние сме част от цялото това пространство. Оказва се, че всичко това, което го е имало като информация, което цивилизации като египетска, тракийска са оставили, продължава да лети като информация в космоса. Неслучайно всички религии на земята се занимават с безсмъртието на душата.”

Всичко, което ще видите тук – заснехме преди време, така че ако в момента градината и всекидневната са същите, на много от картините на Анастас Константинов вече са сменили местата си, защото са притежание на Националната художествена галерия – София, Софийската градска галерия и голяма част от градските галерии в страната – Пловдив, Плевен, Велико Търново, Бургас, Добрич, Благоевград, Смолян и други, както и много частни колекции в България.

Домът галерия Анастас

Освен това, част от тях са собственост на акционери на Музея на модерното изкуство – Ню Йорк, на частни колекционери в САЩ , в цяла Европа, включително – Русия и Турция, Арабските емирства, Катар, Бахрейн и Япония.

Анастас винаги е имал ясна предценка за себе си, мотивирана от изключително самочувствие, примесено с гротестна самоирония:

– Моята гениалност- казваше той – се дължи на психомоторна преумора на емоциите и свръхдинамичността на съзнанието. Създаването на изкуство е осъзнаване на абсурда, който ражда истината.

  Мястото на тази свръхдинамичност е Пловдив. Там освен талантливи картини и слуптури  Анастас направи от къщата си – дом галерия.           „ Наистина това е най-сериозната инсталация, която съм правил в живота си.

 

  

 

  

  

Трите къщи вътре, образуват интересни композиции, а проходът между тях оформя дворче, където се кипри дървена астма, камина и две колоритни външни стенни мозайки.

Решението да построя галерията(проектът галерия „Анастас“) го взех юни 1989 г., още преди падането на Берлинската стена, и в днешния ден напълно съм убеден, че галерия „Анастас” е най-значимият фактор, знакова представителност за българското изкуство.

  Тук е композирана и 3-метрова скулптура на риба с разперени ръце – християнският символ, който заема сериозно място и в картините на Анастас.

Това са четири сгради със свързани пространства – двор, малка, уличка минаваща между къщите. В двете сгради са разположени ателиетата, най-малката част е жилищната. Най-значимото пространство е самата галерия, която е с подови мозайки, детайлно изработени в продължение на много години. Галерията има следното предназначение – да представя на публиката и на моите колекционери това, което съм създал в областта на живописта, рисунката, скулптурата и  акварела.

  

Ако художникът и архитектът си подадат ръка, сградата може да се превърне в истинско художествено произведение. Монументалното изкуство трябва да се композира в пространството на една сграда още в момента на проектирането й. Така сградата и произведенията на изкуството вървят ръка за ръка от самото начало” – казваше Анастас. И неговата галерия, в сърцето на Стария град, е най-доброто доказателство за това.

  Целият под е изпъстрен в подова мозайка с модерни и класически тракийски реминисценции.

  Мозайката е редена изцяло от естествени камъни, намерени по нашите реки. Колоритните фигури на птици и цветя са получени при сполучливото съчетание на камъни, смалт и някои вносни плочи, избрани от художника заради нюансите им.

Тя се появи зад една от римските стени.  Идеята е мястото да се превърне в сакрален център, в единствената лична галерия, където са изложени само творбите на художника Анастас Константинов.  Очевидна е уникалната симбиоза в архитектурния градеж на комплекса, който обединява древността със запазената в основите си стела на тракийския поет Максим, възрожденската традиция и съвремието. Трите къщи вътре, образуват интересни композиции, а проходът между тях оформя дворче, където се кипри дървена астма, камина и две колоритни външни стенни мозайки. Тук е композирана и 3-метрова скулптура на риба с разперени ръце – християнският символ, който заема сериозно място и в картините на Анастас. Двете от къщите са построени наново, като след реконструкцията в тях се разполагат ателието, жилището и галерията на художника.

Сами по себе си, сградите доказват, че вариациите на човешката мисъл нямат граници. Ограничени от градоустройствената рамка във височина, до два етажа, те “пропълзяват” в дълбочина до пет. Така галерията може да побере близо 100 платна, а инженерите при своята работа достигат твърда скала. Самата галерия е развита в две пространства, съединени с тунел. Едното е на три, другото – на две нива.

Влизането става през тунел, който води право надолу, където попадаш в едно екзотично и наситено с арт идеи подземие. Малко мебели, но внимателно  подбрани, картините, които естествено са намерили своето място по белите стени –  това може да се види на пръв поглед. Те са само част от изкуството в този ансамбъл, където целият под е изпъстрен в подова мозайка с модерни и класически тракийски реминисценции.

Мозайката е редена изцяло от естествени камъни, намерени по нашите реки. Колоритните фигури на птици и цветя са получени при сполучливото съчетание на камъни, смалт и някои вносни плочи, избрани от художника заради нюансите им. Тук, в галерията може да се види и интересна старинна реликва – надгробна стела на тракийския поет Максим от II век, стояла пред храма на Аполон, древният покровител на изкуствата.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име