„ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ” – ПРИЕЛА ТОЗИ ДЕВИЗ ЗА СВОЕ ВЕРУЮ ВАСКА ПЕТРОВА УСПЯВА ДА ДОКАЖЕ НАЙ-ВЕЧЕ НА СЕБЕ СИ, НА БЛИЗКИТЕ СИ, ЧЕ ЗА ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НЯМА ПРЕДЕЛИ!

 ДОМАКИНЯ, ОТГЛЕДАЛА ВЕЧЕ СИНОВЕТЕ СИ ЖОРО И ИВАН И ОБГЪРНАЛА С ГРИЖИ СЪПРУГА СИ КОЛЮ, ТЯ САМА ЗАВЪРШВА НОВОТО ЖИЛИЩЕ.

ПРОЕКТИРА И ИЗРАБОТВА ВСИЧКИТЕ МЕБЕЛИ. ОБЗАВЕЖДА ГО С ВКУС И

МУ ДАВА ЖИВОТ С МИНИМАЛНИТЕ СРЕДСТВА С КОИТО РАЗПОЛАГА СЕМЕЙСТВОТО.

За себе си Васето казва че е човек, който колекционира идеи и желания, но нека и дам възможността сама да разкаже за малкия си житейски подвиг:

„Докато повечето хора колекционират вещи, предмети, музика, изкуство то аз колекционирам идеи. Откривам ги навсякъде – в списания, в рекламни материали, та дори и в сапунените сериали. Но за да ги откриеш трябва не да гледаш а да виждаш, а когато ги видиш, то те те подтикват да го направиш и ти.

Основен източник на идеи за мен винаги е било списание „Къща и градина”, на което двете с майка ми сме горещи почитателки и притежаваме всичките му броеве от началото. То ме подтикна да повярвам в себе си и да се захвана с неща, които никога преди това не бях правила.

Преди няколко месеца получихме като овъзмездяване за старата ни къща 75 квадратен апартамент. Наполовин мечтата ни бе сбъдната, сега оставаше да го завършим и обзаведем, но липсата на достатъчно средства не ни позволяваше.

След дълги безсънни нощи и колебания реших да опитам да се справя сама. Имах достатъчно свободно време и подкрепата на мъжа ми и момчетата.

По професия съм строителен техник и зъботехник, но по стечение на обстоятелствата не съм практикувала и двете – така или иначе техничността ми е вродена.

Първо определих основната концепция за жилището – чувство за простор и свобода –това е което исках да се усеща отвсякъде и тъй като апартамента не е голям реших стените и подовете в бяло. Основно акцентирах на мебелите. В по-тесните и малки помещения, като коридора и спалнята – реших и мебелите в светъл цвят.

След като вече знаех какво искам, как ще изглежда всяка стая и какво ще има в нея преминах към втората стъпка – пазарното проучване. Започна се нескончаем маратон по магазини и складове, нощно търсене из Интернет, четене на стотици рекламни брошури.

Когато сумата за цялостното завършване и мебелиране беше определена и аз разбрах, че ще се вместя в нея, като отпуснах и 10% отгоре започнах ремонта с усещането , че ще се справя.

От самото начало следвах вътрешното си усещане, като основно правило за мен беше, че акцента трябва да е един, а всичко останало да е съобразено с него.

След като създадох проекта за цялостното оформление пристъпих към изпълнението.

За целта беше нужно да се информирам до най-дребния детайл за всяко едно от нещата, които трябваше да изработя. Бях приятно изненадана, че има толкова много хора, които са готови да ти дадат необходимата информация, стига да я потърсиш. Много от техническите подробности научих от консултантите в специализираните магазини.

Започнах от замазката на пода , шпакловката на стените, обръщането на ПВЦ дограмата.

След това наредих ламинирания паркет – в началото беше трудно, но към края ми се струваше като детска мозайка.

Стените облепих с тапети – предпочитам ги, защото те носят мекота, топлина и лукс.

Предстоеше разкрояването на мебелите. Предварително обмислях как да конструирам шкафовете така, че да оползотворя максимално ламинираните плоскости.

За цената на един готов гардероб – 400лв., аз закупих плоскостите за цялостното спално обзавеждане. От отпадните материали за мебелите в коридора, направих закачалката и шкафчето за обувки, а  от отпадните материали за мебелите в хола направих етажерките в трапезарията.

За направата на кухненското обзавеждане освен белите и черните ламинирани плоскости, които са възможно най-евтините, реших като акцент да вкарам червен декоративен ламинат, който е двойно по-скъп, но допринася за елегантността и колорита. Когато искаш да постигнеш нещо завършено и красиво не всичко би могло да бъде евтино.

Започнах проектирането от червените шкафове, като ползвах ширината на плоскостта за височина на вратичката. Таваните и дъната на всички червени шкафчета изработих от бели плоскости, така с прецизно разкрояване и малки хитринки се спестява допълнително.

За да не наруша елегантната линия на двата черни плота се отказах да купувам голям хладилник – купих малък хладилник и отделно фризер, които заедно с миялната машина, пералнята и печката монтирах  отдолу.

Всички електроуреди, които са едно голямо перо от сметката, закупувах по време на коледното намаление и задължително в промоция. Така  два уреда ми излизаха почти на цената на един.

Единствените мебели , които купих  са двете маси в хола и трапезарията и четирите стола.

Меката мебел купих на разпродажба, на безценица и я претапицирах с красива и модерна дамаска на умерена цена. Мисля, че крайният резултат с нищо не е по-лош от

една нова, скъпа мека мебел.

Когато мебелите бяха готови и стаите подредени ми остана последната най-приятна задача – картините, фотосите, огледалата и всички малки , дребни неща които допринасят за завършеността на жилището.

Идеята за пердето на стената в спалнята ми дойде от желанието за хубава гледка – погледа ти не се спира в стена.

Необходимото огледало в коридора поставено в красива рамка, фотосите специално подбрани за определените места и елегантно рамкирани, романтичните декоративни чинии със свещи обгърнати с ароматни листенца не само подобряват гледката, а носят завършеност и индивидуалност на дома.

За да изглежда така апартамента бяха необходими четири месеца. Четири месеца изпълнени с къртовски труд и безсънни нощи, но и четири месеца които сплотиха още повече семейството ни и сбъднаха мечтата ми!

През всичкото това време аз успях да дам увереност на децата си, че няма пречки пред идеите които имаме, че човек не бива да се бои от грешките, а трябва да върви напред и вярва в себе си!

Благодарна съм на съпруга си, че ми повярва и ме подкрепи, като ми даде възможността  сама да взимам всичките решения с непоколебимата увереност, че ще се справя.”

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведе своя коментар
Вашето име